10 ОСНОВНИ пропагандни художници на СССР

15 Мар 2022

От началото на съществуването на СССР пропагандата е важен инструмент за разпространение на комунистическата идеология и принципите на колективизма. Това става с плакати, картини, филми и други произведения на изкуството. Съветската пропаганда е повече от просто политически инструмент – тази уникална форма на изкуството оставя след себе си съветско културно наследство.

Дмитрий Мур (1883-1946)

Ръчно нарисуваните карикатури на Дмитрий Мур се печатат вече десет години, когато той започва да създава пропагандни плакати веднага след Октомврийската революция. Като утвърден майстор на сатиричното рисуване, той избира да служи на пролетарството със своето изкуство. Мур е известен с това, че се подиграва с буржоазията, както и с християнството. По това време религията се смята за враг на комунизма. На входовете на църквите се лепят плакати на Мур и призовават за конфискация на имуществото на църквата в полза на държавата и бедните.

Иракли Тоидзе (1902-1985)

Иракли Тоидзе е роден в Тифлис (днес Тбилиси), Грузия, където получава художественото си образование от баща си Мойсей Тоидзе. На 17-годишна възраст Иракли започва да рисува в стила на социалистическия реализъм. Неговото творчество играе значителна роля за утвърждаването на съветската тема в грузинското изкуство.

През 1937 г. Тоидзе се мести в Москва, където започва да работи върху идеалистични плакати. До известните му портрети на Сталин съветското изкуство на Тоидзе често е на военна тематика. Стилът му представя образ на Родината, изпълнен с патриотизъм, романтика и героизъм.

Кукриникси

Кукриникси е трио, състоящо се от съветските художници Михаил Куприянов, Порфирий Крилов и Николай Соколов. Техният труд се публикува в социалистическите вестници "Правда" и "Крокодил". Колективът Кукриникси е посветен на изобразяването на политически събития в СССР и в чужбина в сатиричен карикатурен стил.

Антифашистката тема е важна част от творчеството им – плакатът "Безмилостно ще победим и унищожим врага!" е един от първите, появили се в СССР след началото на Втората световна война.

Александър Герасимов (1881-1963)

Като ученик на импресиониста Константин Коровин, е изключително неочаквано Герасимов да се обърне към социалистическия реализъм. През 1925 г. той се присъединява към Асоциацията на художниците на революционна Русия и се фокусира предимно върху рисуването на лидерите на СССР.

Картините на Герасимов на Сталин се оценяват особено високо. Той получава четири Сталински награди и се смята за любимия художник на Сталин.

Дмитрий Налбандян (1906-1993)

Налбандян е още един високо ценен художник, който наред с пропагандното си изкуство работи в жанровете пейзаж и натюрморт.

Като истински майстор на портрети, той рисува съветските лидери Сталин, Хрушчов, Брежнев, както и елитни представители на комунистическата партия, за което получава неофициалната титла "първата четка на Политбюро" на съветската художествена сцена. .

Борис Йогансон (1893-1973)

Йогансон приема социалистическия реализъм като основен стил на съветското изкуство и се смята за негов основател. Неговите картини се разглеждат като образцови в съветското изкуство. Йогансон е сред онези, чиято работа определя хода на развитието на културата и социалистическата идеология на Съветския съюз.

Подобно на повечето си колеги, художникът се занимава с пропагандно изкуство и създава няколко патриотични антихитлеристки постера. През 1941 г. той е удостоен със Сталинската награда от първа степен за картината "На стария Уралски завод", която изобразява обострянето на класовата опозиция в руското общество.

Исак Бродски (1883-1939)

Бродски посвещава работата си на революционни теми. В картините си той често изобразява идеолози на революцията. През 1920 г. Бродски присъства на конгрес в Петроград, където прави скици на Ленин, след което му показва скица и го моли да я подпише.

Отначало лидерът на революцията решава, че не прилича на себе си на рисунките, но околните го убеждават в обратното. "За първи път в живота си се подписвам за нещо, с което не съм съгласен", казва Ленин и дава автограф. Бродски играе важна роля в съветската художествена школа. Като ръководител на Руската академия на изкуствата, той успява да обучи много високо оценени съветски художници.

Вера Мухина (1889-1953)

Мухина е ученичка на френския художник Антоан Бурдел. Тя създава скулптури в рамките на така наречения "План за монументална пропаганда на Ленин" и става известна със своята скулптура, наречена "Работник и колхозничка", създадена за съветския павилион на Световното изложение в Париж.

Тази световноизвестна скулптура, която след панаира е върната в Русия, за да бъде сглобена отново, се превръща в един от основните символи на СССР и дори се появява в началото на всеки филм, произведен от Мосфилм, най-голямото студио в Съветския съюз. През живота си Мухина получава пет Сталински награди.

Александър Дейнека (1899-1969)

Октомврийската революция определя съдбата на Дейнека. Когато социалистическата идеология започва да се разпространява в току-що основания СССР, той трябва да стане художествен поборник на революцията и новия начин на живот.

Дейнека работи като фотограф, проектира пропагандни влакове, произвежда плакати и участва в съветски театрални представления. Той е много вдъхновен от поета Маяковски. И двамата избират сходни теми за творбите си, вдъхновени от едно и също нещо – искрена вяра в революцията и съветската власт, както и любов към пролетариата. Дейнека създава едни от най-мощните образи на борци срещу фашизма и смята работата по пропагандата за свой дълг към обществото.

Александър Самохвалов (1894-1971)

През 20-те и 30-те години на миналия век Самохвалов фокусира изкуството си върху основната тема в този момент: лидерите на следващите петилетки – етапите на осъществяване на индустриализацията на страната. През 1935 г., шест месеца след началото на огромните чистки, Сталин формулира мотото: "Започнахме да живеем по-добре, другари. Започнахме да живеем по-весело". Художникът Самохвалов, който в онези времена си сътрудничи с Александър Дейнека, имплементира тези думи в своето изкуство, като е признат от съветския лидер.

Въпреки че подобни истории показват тъмната страна на пропагандното изкуство, всъщност то често е далеч от мрачно. Много произведения имат положителен ефект върху обществения морал и насърчават надеждата, приятелството и здравословния начин на живот. Картините на Самохвалов с празненства и спортуване са емблематична част от творчеството му. Тъй като Самохвалов притежава несъмнен талант, неговите произведения се превръщат в шедьоври на соцреализма.